Постинг
20.07.2017 13:29 -
УСПЕХЪТ НА ЛУЗЕРА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2017 12:47
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.07.2017 12:47
УСПЕХЪТ НА ЛУЗЕРА
Сигурно съдийската работа го бе приучила допълнително, но Вл. Василев и по природа си бе подреден . До педантизъм, до пунктуалност. – Неуважението към реда, известната българска "мърлящина", е неуважение и пренебрежение към труда, към трудовите усилия и знания, вложени в него. Както при хубавата мома – тук той загадъчно повдигаше мустак в подобие на усмивка – освен хубава, в народната песен се добавя и "гиздава", един вид гарнитура към хубостта. – Затова се и старая дори чисто графически – буквите да излизат и четливи, и красиви. Читателят да не хаби нерви и сили за прочита. Да мисли повече върху съдържанието.
И наистина, бюрото на Вл. Василев, беше изрядно подредено, като покъщнина на добра домакиня. На една страна – текущите ръкописи. Въпреки забраната, над която той се надсмиваше непременно с пръст на устните за "по тихо", той все нещо пишеше. И за наша обща изненада: властите си затваряха очите за такава "вражеска дейност"; а може би, както намекваше Солженицин в едно от многото послесловия към "Архипелаг Гулаг" - и сред тях е имал доброжелатели да запазят негови писания за следващите поколения.
– За мен писането е като цигарите –– ЛОШ НАВИК. Добро от него не съм видял, а лошо - колкото щеш! Освен това, прекрасно знам и като юрист: дойде ли се до съд, "написаното остава", както гласи латинската поговорка. Вече като материално доказателство. При все че Процесуалният кодекс забранява използването на лични ръкописи като "корпус деликти"/материално доказателство/, в практиката на съда по цял свят те влияят за формиране на присъда. Аз лично като съдия съм се старал това да не става. Но признавам: оказван ми е натиск отвън. Съдебната власт не е съвсем независима.
Най-наляво, една издигаща се почти до тавана и подпряна от вертикална подставка камара от сп. Златорог. Както можах да установя - от различни години, вероятно подборка.
– Това е, което съм могъл да направя за българската литература за няколко десетилетия. Тук, в поредицата пред очите ви, съм отделил първите изяви в списанието на Багряна, Фурнаджиев, Разцветников, Йордан Стубел и кой ли още не! Само да зърна някой младок, подаващ надежди, и хоп - в "Златорог", в рима, нали? – смее се от душа.
– Казват, някои били фашисти: Фани Попова,Стубел, Яна Язова, Дим. Шишманов... Вече за Йордан Бадев да не говорим.
– Какъв фашизам в България бе, момко млади.За фашизъм е нужно национално самочувствие. Къде го в този утрепан от пет века робство и неуспешни войни българин. За фашизъм е нужна вяра в бъдещото, усещане за перспектива, как без това ще се наложи НОВ РЕД НА ЗЕМЯТА! Българинът е потиснат, ударен с мокра кърпа, да мисли, да струва – ден напред, година вече е много! Фашизмът това са вождове, фюрер, дуче, каудилио, българинът и своите премиери не знае по име, а и от край време не им доверява и не го крие. Не знаеш ли Вазов, Елин–Пелин, Йовков... Най–сетне фашизмът е военщина, прусащина, боен стяг, както се пее в нашите бойни маршове; реваншизъм заради поражения от недалечно минало. Тук у нас младежите от наборна армия гледат да се отвържат, кой недъгав, кой сирак, кой болен, сляп, глух – само войник да не служи...
– Да, в масовия случай е така, фашизмът не пасва на националната ни психология.Но отделни политици, интелктуалци, просто празноглави бабаити на две чаши гроздова...
– Виж, за последната категория не гарантирам. Празноглави, плиткоумни, примамват ги с видения от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, от връщане на български земи от Босилеградско и Добруджа. Но те са малко. Един полк няма да се набере от тях.
––Малко, но могат да запалят фитила – тъкмо тук беше мястото да се направя на умен.
– Нали този фитил трябва да запали горивен материал. А къде го при тази българска немотия. Войната е скъпо нещо. Ти мислиш само от хитрост цар Борис не изпрати войска в Русия. Просто нямаше достатъчно наборна армия. Нито по численост, нито по екипировка. Освен жандармерията,заедно с няколко стотин, и то пряко сила! наемника, но кой тук пък ще се справя с шумкарите. Както и да ги редиш: на приказки може, някои дрънкаха и пишеха фашистки материали, бранници, ратници, Отец Паиси. Прекаляваха, гонеха се евреи, вярно е, но като цялостна фашистка идеология и политика – то просто не можеше да стане.
– Но интелектуалци?Казват Йордан Бадев, споменават Николай Фол, не бил съвсем неподатлив и Ал. Балабанов. Вече за Ал. Цанков - готов гаулайтер на България.
– Е тук вече ме разсмяхте. Какъв фашист Бадев?! Та той е формиран с френски език и френска литература; съперник ми е, правил ми е пакости, и какво ми струва да го наклепам, но за какво? Да, погевезил се с "македонска кауза", може и да са го подвели с решение на македонския въпрос при победа на Германия, но в политиката той беше профан, пълен невежа, абсолютно неориентиран в обстановката. Не знам дали и знаеше нещо за фашизма. Освен да го е прочел във френски вестник по време на Петен. Ал. Балабанов?! Той е много способен, артистичен, но крайно несериозен човек.При това постоянно пиян. Да си е спомнил нещо от Гьоте и Шилер и да го е издекламирал: и двамата имат творби, които с известно изсилване могат да минат за националсоциалистически, но за повече?! Най-малкото трябва да го изтръгнат за разчорлената му глава от пиянска дрямка. Смешно. Николай Фол си търсеше препитание, може да е написал нещо по поръчка, "хлеба ради", но и той не беше повече от симулант на патриотарски чувства
– А Ал. Цанков. Казват, бил висял пред кабинета на царя, да му се даде мандат за правителство.
– Това не знам. Подобно на Мушанов и Гиргинов той се подвизаваше като "политик на разположение". Наистина беше АНТИКОМУНИСТ. Както и противник на ЛЕВИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ : Никола Петков , Гемето и пр. Но той не беше ФАШИСТ! По научна линия, политическа икономия, той е по–скоро близък до ВАЛТЕР РАТЕНАУ, първата световно известна жертва на национал-социализма.
– Хората се променят. Особено политиците, склонни към безпринципност и опортюнизъм... – не се предавах аз.
– И какво? Той ще окаже услуга на Райха и българските му поддръжници само "за права бога". Давайки си сметка за евентуален обрат във военните действия, участието на Англия и Сащ, забавянето на темпа от блицкрига. Ти Цанков за дебил ли го имаш? Ха-ха.
– Ами остава, кой, ами самият вие...
– Абре, момче, ти днес си решил да ме разсмиваш. Че аз цял живот съм странял от политика, в никаква партия не съм се числил, слава богу и от царя не съм имал нужда за трудоустройство или кариера – та аз ли? Кой изобщо ще вложи в мен политическо доверие, кой изобщо ме знае от тези кръгове, за какво съм им?Да, литератор, издател - де е тази фашистка литература, която ще трябва да представям. Знам само две по–значими имена от такъв порядък: италианецът Габриеле Данунцио и норвежецът Кнут Хамсун. Но и техният фашизъм, не знам и там дали подхожда термина,ако го има, то в публицистика и есеистика. А нас ни интересува художествена белетристика! Да, веднъж отпечатахме един пескарски разказ на Данунцио: момиче, получило първото си сексуално кръщение върху морския пясък; ах да, още една импресия на Хамсун от Америка – но във всичко това няма и щрих, напомнящ за фишизъм. Не съм много сигурен дали и Данунцио и Хамсун изобщо са писали нещо разпознаваемо фашистко.
– Е, мен ме убедихте.Предстои ви по-трудното: да убедите Вълко Червенков и Тодор Павлов...
– Е, там нямам и минимални шансове.
Проф. Спиридон Казанджиев, с високо мнение за естетическия вкус и оценъчна способност на Вл. Василев, изразяваше съмнение за възможностите му да се ориентира в сложна политическа обстановка.Още по-малко да взема в нея самостоятелни решения. Обаче смяташе това за общ недостатък на високо квалифицираната интелектуална прослойка, професурата, уточняваше той. Тези единаци във всяко общество, които не са мислили как да се подредят в нова обществена уредба, а какви духовни ценности да внесат в нея. – Колкото подготвени в специфичните ни занимания и професионална дейност, толкова наивни и дори инфантилни бяхме в политиката. Ние се оглеждахме и ослушвахме: англичани и американци ли ще се настанят у нас да ни управляват, естествено със своя тукашна агентура, найвече сред демократите на Мушанов; или руснаците ще вземат връх в този вечен спор за Балканите; имаше си свой човек, Г.Димитров ––дори приблизително не можехме да отгатнем; по-лесно да гадаем на кафе или карти; тогава на това поле заработиха всевъзможни визионери: от обикновени мургави гадателки по черкви и градинки, до мастити политически анализатори сред политическия елит като Ал. Цанков, Г.М. Димитров, Коста Тодоров. Колкото и странно да е за нас скептиците по природа, всички те даваха едно и също предсказание: съветите и техните комунистически емисари ще вземат властта в България, и то за много трайно, за няколко поколения, ние ще си умрем, и децата ни няма да доживеят, може би внуците ще видят края на тяхната власт.
Вл. Василев по принцип беше съгласен, но не смяташе за вярно и главно - порядъчно решението на Ал. Цанков, Гемето и пр. да търсят спасение на запад.–– В такава позиция има здрав смисъл, но и много подлост, да не кажа предателство. Нашите професори-прависти не веднъж, не дваж са ни повтаряли латинската поговорка "ТУК Е РОДОС, ТУКА СКАЧАЙ". И то не само в смисъла решение на конкретен казус, а като жизнен принцип. Какъвто и да е спор, той се решава не от растояние, а НА МЯСТО.
–– Така говорите. Но сам признавате, не само сега,а и в царско време сте се усещали безпомощен. Това са ваши думи "...след военните преврати в България е настъпила такава диктатура, че птичка не можела да префръкне...
–– И въпреки това, при най-малката възможност, а такава във всеки строй и общество има, аз съм надавал глас в защита на индивидуалните права.
––Че те стават първата жертва на диктатурата...
––Да, но ако пуснем нещата сами на себе си, това прословуто "лесе фер", тя сама ще се изоглави.
–– И вие какво направихте да я спрете?
–– Не много; но каквото можах направих. Като юрист и общественик аз бях сред малцината, които възразиха срещу ЗЗД /закон за защита на държавата/ като нарушение на конституционната норма. Това не спря разправата с политическите противници на режима, но смея да вярвам, все пак ограничи.
–– Дано да е било така. - Отегчено и уморено приключих този разговор.
Но съдено му беше да продължи в далеч не толкова спокойна и мирна обстановка. Пак на Развигор 1. Пак пред следовател, пак пред широко разтворена папка.
–– А известно ли ви е, че този "ваш учител в критиката", Вл. Василев, е постановявал тежки присъди върху наши партийни другари. И те гнили в килии години наред...
–– Не ми е известно. Но затова пък прекрасно ми е известно, че сега аз гния в такава килия.
–– Вие има за какво. А нашите другари по ЗЗД, един напълно неконституционен закон!
––Ами сигурни ли сте, че в този период Вл. Василев е работил като съдия. Той е бил и директор на Народен театър, и на свободна практика с изданието на сп. " Златорог".
––Не само сигурен, но разполагам и с нежелан за вас свидетел.
––Че нашите разговори са протичали без свидетели.
––Не и когато са се изпълнявали решения на фашисткия съд.
––Там пък нямам никакво участие.
––Затова пък Вл. Василев и нежелания за вас свидетел ВАКЛУШ ТОЛЕВ са имали. Василев е писал присъдите, Толев като полицейски служител ги е изпълнявал. Какво ще кажете?
–– Какво можех да кажа. Със сигурност знаех, че и единият и другият НЕ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ С ПОЛИЦИЯТА. А защо специално за обработка на арестант като мен бе скалъпен такъв нескопосен компромат и ДОСЕГА НЕ СЪМ МОГЪЛ ДА СИ ОТГОВОРЯ.
Сигурно съдийската работа го бе приучила допълнително, но Вл. Василев и по природа си бе подреден . До педантизъм, до пунктуалност. – Неуважението към реда, известната българска "мърлящина", е неуважение и пренебрежение към труда, към трудовите усилия и знания, вложени в него. Както при хубавата мома – тук той загадъчно повдигаше мустак в подобие на усмивка – освен хубава, в народната песен се добавя и "гиздава", един вид гарнитура към хубостта. – Затова се и старая дори чисто графически – буквите да излизат и четливи, и красиви. Читателят да не хаби нерви и сили за прочита. Да мисли повече върху съдържанието.
И наистина, бюрото на Вл. Василев, беше изрядно подредено, като покъщнина на добра домакиня. На една страна – текущите ръкописи. Въпреки забраната, над която той се надсмиваше непременно с пръст на устните за "по тихо", той все нещо пишеше. И за наша обща изненада: властите си затваряха очите за такава "вражеска дейност"; а може би, както намекваше Солженицин в едно от многото послесловия към "Архипелаг Гулаг" - и сред тях е имал доброжелатели да запазят негови писания за следващите поколения.
– За мен писането е като цигарите –– ЛОШ НАВИК. Добро от него не съм видял, а лошо - колкото щеш! Освен това, прекрасно знам и като юрист: дойде ли се до съд, "написаното остава", както гласи латинската поговорка. Вече като материално доказателство. При все че Процесуалният кодекс забранява използването на лични ръкописи като "корпус деликти"/материално доказателство/, в практиката на съда по цял свят те влияят за формиране на присъда. Аз лично като съдия съм се старал това да не става. Но признавам: оказван ми е натиск отвън. Съдебната власт не е съвсем независима.
Най-наляво, една издигаща се почти до тавана и подпряна от вертикална подставка камара от сп. Златорог. Както можах да установя - от различни години, вероятно подборка.
– Това е, което съм могъл да направя за българската литература за няколко десетилетия. Тук, в поредицата пред очите ви, съм отделил първите изяви в списанието на Багряна, Фурнаджиев, Разцветников, Йордан Стубел и кой ли още не! Само да зърна някой младок, подаващ надежди, и хоп - в "Златорог", в рима, нали? – смее се от душа.
– Казват, някои били фашисти: Фани Попова,Стубел, Яна Язова, Дим. Шишманов... Вече за Йордан Бадев да не говорим.
– Какъв фашизам в България бе, момко млади.За фашизъм е нужно национално самочувствие. Къде го в този утрепан от пет века робство и неуспешни войни българин. За фашизъм е нужна вяра в бъдещото, усещане за перспектива, как без това ще се наложи НОВ РЕД НА ЗЕМЯТА! Българинът е потиснат, ударен с мокра кърпа, да мисли, да струва – ден напред, година вече е много! Фашизмът това са вождове, фюрер, дуче, каудилио, българинът и своите премиери не знае по име, а и от край време не им доверява и не го крие. Не знаеш ли Вазов, Елин–Пелин, Йовков... Най–сетне фашизмът е военщина, прусащина, боен стяг, както се пее в нашите бойни маршове; реваншизъм заради поражения от недалечно минало. Тук у нас младежите от наборна армия гледат да се отвържат, кой недъгав, кой сирак, кой болен, сляп, глух – само войник да не служи...
– Да, в масовия случай е така, фашизмът не пасва на националната ни психология.Но отделни политици, интелктуалци, просто празноглави бабаити на две чаши гроздова...
– Виж, за последната категория не гарантирам. Празноглави, плиткоумни, примамват ги с видения от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, от връщане на български земи от Босилеградско и Добруджа. Но те са малко. Един полк няма да се набере от тях.
––Малко, но могат да запалят фитила – тъкмо тук беше мястото да се направя на умен.
– Нали този фитил трябва да запали горивен материал. А къде го при тази българска немотия. Войната е скъпо нещо. Ти мислиш само от хитрост цар Борис не изпрати войска в Русия. Просто нямаше достатъчно наборна армия. Нито по численост, нито по екипировка. Освен жандармерията,заедно с няколко стотин, и то пряко сила! наемника, но кой тук пък ще се справя с шумкарите. Както и да ги редиш: на приказки може, някои дрънкаха и пишеха фашистки материали, бранници, ратници, Отец Паиси. Прекаляваха, гонеха се евреи, вярно е, но като цялостна фашистка идеология и политика – то просто не можеше да стане.
– Но интелектуалци?Казват Йордан Бадев, споменават Николай Фол, не бил съвсем неподатлив и Ал. Балабанов. Вече за Ал. Цанков - готов гаулайтер на България.
– Е тук вече ме разсмяхте. Какъв фашист Бадев?! Та той е формиран с френски език и френска литература; съперник ми е, правил ми е пакости, и какво ми струва да го наклепам, но за какво? Да, погевезил се с "македонска кауза", може и да са го подвели с решение на македонския въпрос при победа на Германия, но в политиката той беше профан, пълен невежа, абсолютно неориентиран в обстановката. Не знам дали и знаеше нещо за фашизма. Освен да го е прочел във френски вестник по време на Петен. Ал. Балабанов?! Той е много способен, артистичен, но крайно несериозен човек.При това постоянно пиян. Да си е спомнил нещо от Гьоте и Шилер и да го е издекламирал: и двамата имат творби, които с известно изсилване могат да минат за националсоциалистически, но за повече?! Най-малкото трябва да го изтръгнат за разчорлената му глава от пиянска дрямка. Смешно. Николай Фол си търсеше препитание, може да е написал нещо по поръчка, "хлеба ради", но и той не беше повече от симулант на патриотарски чувства
– А Ал. Цанков. Казват, бил висял пред кабинета на царя, да му се даде мандат за правителство.
– Това не знам. Подобно на Мушанов и Гиргинов той се подвизаваше като "политик на разположение". Наистина беше АНТИКОМУНИСТ. Както и противник на ЛЕВИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ : Никола Петков , Гемето и пр. Но той не беше ФАШИСТ! По научна линия, политическа икономия, той е по–скоро близък до ВАЛТЕР РАТЕНАУ, първата световно известна жертва на национал-социализма.
– Хората се променят. Особено политиците, склонни към безпринципност и опортюнизъм... – не се предавах аз.
– И какво? Той ще окаже услуга на Райха и българските му поддръжници само "за права бога". Давайки си сметка за евентуален обрат във военните действия, участието на Англия и Сащ, забавянето на темпа от блицкрига. Ти Цанков за дебил ли го имаш? Ха-ха.
– Ами остава, кой, ами самият вие...
– Абре, момче, ти днес си решил да ме разсмиваш. Че аз цял живот съм странял от политика, в никаква партия не съм се числил, слава богу и от царя не съм имал нужда за трудоустройство или кариера – та аз ли? Кой изобщо ще вложи в мен политическо доверие, кой изобщо ме знае от тези кръгове, за какво съм им?Да, литератор, издател - де е тази фашистка литература, която ще трябва да представям. Знам само две по–значими имена от такъв порядък: италианецът Габриеле Данунцио и норвежецът Кнут Хамсун. Но и техният фашизъм, не знам и там дали подхожда термина,ако го има, то в публицистика и есеистика. А нас ни интересува художествена белетристика! Да, веднъж отпечатахме един пескарски разказ на Данунцио: момиче, получило първото си сексуално кръщение върху морския пясък; ах да, още една импресия на Хамсун от Америка – но във всичко това няма и щрих, напомнящ за фишизъм. Не съм много сигурен дали и Данунцио и Хамсун изобщо са писали нещо разпознаваемо фашистко.
– Е, мен ме убедихте.Предстои ви по-трудното: да убедите Вълко Червенков и Тодор Павлов...
– Е, там нямам и минимални шансове.
Проф. Спиридон Казанджиев, с високо мнение за естетическия вкус и оценъчна способност на Вл. Василев, изразяваше съмнение за възможностите му да се ориентира в сложна политическа обстановка.Още по-малко да взема в нея самостоятелни решения. Обаче смяташе това за общ недостатък на високо квалифицираната интелектуална прослойка, професурата, уточняваше той. Тези единаци във всяко общество, които не са мислили как да се подредят в нова обществена уредба, а какви духовни ценности да внесат в нея. – Колкото подготвени в специфичните ни занимания и професионална дейност, толкова наивни и дори инфантилни бяхме в политиката. Ние се оглеждахме и ослушвахме: англичани и американци ли ще се настанят у нас да ни управляват, естествено със своя тукашна агентура, найвече сред демократите на Мушанов; или руснаците ще вземат връх в този вечен спор за Балканите; имаше си свой човек, Г.Димитров ––дори приблизително не можехме да отгатнем; по-лесно да гадаем на кафе или карти; тогава на това поле заработиха всевъзможни визионери: от обикновени мургави гадателки по черкви и градинки, до мастити политически анализатори сред политическия елит като Ал. Цанков, Г.М. Димитров, Коста Тодоров. Колкото и странно да е за нас скептиците по природа, всички те даваха едно и също предсказание: съветите и техните комунистически емисари ще вземат властта в България, и то за много трайно, за няколко поколения, ние ще си умрем, и децата ни няма да доживеят, може би внуците ще видят края на тяхната власт.
Вл. Василев по принцип беше съгласен, но не смяташе за вярно и главно - порядъчно решението на Ал. Цанков, Гемето и пр. да търсят спасение на запад.–– В такава позиция има здрав смисъл, но и много подлост, да не кажа предателство. Нашите професори-прависти не веднъж, не дваж са ни повтаряли латинската поговорка "ТУК Е РОДОС, ТУКА СКАЧАЙ". И то не само в смисъла решение на конкретен казус, а като жизнен принцип. Какъвто и да е спор, той се решава не от растояние, а НА МЯСТО.
–– Така говорите. Но сам признавате, не само сега,а и в царско време сте се усещали безпомощен. Това са ваши думи "...след военните преврати в България е настъпила такава диктатура, че птичка не можела да префръкне...
–– И въпреки това, при най-малката възможност, а такава във всеки строй и общество има, аз съм надавал глас в защита на индивидуалните права.
––Че те стават първата жертва на диктатурата...
––Да, но ако пуснем нещата сами на себе си, това прословуто "лесе фер", тя сама ще се изоглави.
–– И вие какво направихте да я спрете?
–– Не много; но каквото можах направих. Като юрист и общественик аз бях сред малцината, които възразиха срещу ЗЗД /закон за защита на държавата/ като нарушение на конституционната норма. Това не спря разправата с политическите противници на режима, но смея да вярвам, все пак ограничи.
–– Дано да е било така. - Отегчено и уморено приключих този разговор.
Но съдено му беше да продължи в далеч не толкова спокойна и мирна обстановка. Пак на Развигор 1. Пак пред следовател, пак пред широко разтворена папка.
–– А известно ли ви е, че този "ваш учител в критиката", Вл. Василев, е постановявал тежки присъди върху наши партийни другари. И те гнили в килии години наред...
–– Не ми е известно. Но затова пък прекрасно ми е известно, че сега аз гния в такава килия.
–– Вие има за какво. А нашите другари по ЗЗД, един напълно неконституционен закон!
––Ами сигурни ли сте, че в този период Вл. Василев е работил като съдия. Той е бил и директор на Народен театър, и на свободна практика с изданието на сп. " Златорог".
––Не само сигурен, но разполагам и с нежелан за вас свидетел.
––Че нашите разговори са протичали без свидетели.
––Не и когато са се изпълнявали решения на фашисткия съд.
––Там пък нямам никакво участие.
––Затова пък Вл. Василев и нежелания за вас свидетел ВАКЛУШ ТОЛЕВ са имали. Василев е писал присъдите, Толев като полицейски служител ги е изпълнявал. Какво ще кажете?
–– Какво можех да кажа. Със сигурност знаех, че и единият и другият НЕ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ С ПОЛИЦИЯТА. А защо специално за обработка на арестант като мен бе скалъпен такъв нескопосен компромат и ДОСЕГА НЕ СЪМ МОГЪЛ ДА СИ ОТГОВОРЯ.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86